В процеса на нормалното развитие се наблюдават изменения от несъвършеното към по-съвършеното, които настъпват в определено време и са сравнително постоянни и необратими.

Най-кратката дефиниция на развитието го определя като постепенно и относително необратимо във времето изменение на организма. За психичното развитие е характерно, че то не протича гладко, без прекъсвания. Има периоди, в които възникват малък на брой психични образувания, периоди, в които вече възникналите образувания не се проявяват и периоди, в които с детето се случват много неща, както в психичния живот, така и в поведението.

Целият процес на психичното развитие може да се проследи като поредица от "стъпки", водещи до определени "цели". Тези цели се дефинират като задачи на развитието, които личността трябва да изпълни, за да продължи процеса на развитието си.

Една от най-разпространените периодизации на развитието, имаща голямо приложение в масовата диагностична практика е следната:

• Пренатален период (преди раждането)
• Новородено (0 - 6 седмица)
• Яслена възраст (1 - 3 години)
• Предучилищна възраст (3 - 6/7 години)
• Начална училищна възраст (6/7 - 10/11 години)
• Пубертет (11 - 15 години)
• Юношество (15 - 18 години)

Друга периодизация, която обхваща целия жизнен цикъл на човека и затова дава по-големи възможности както в психодиагностичната, така и в психотерапевтичната практика е тази на Ерик Ериксон.

Той е роден в Германия в датско семейство. През 1927 година започва да преподава във Виена в училище за децата на пациенти и приятели на Зигмунд Фройд. Там Ана Фройд го насочва към занимания с детска психоанализа. През 1933 година емигрира в Дания, а после в САЩ, където започва работа като детски психоаналитик. През 1942 година е избран за професор в калифорнийския университет. През 1960 година става професор в Харвард, където чете популярния курс "Човешкият жизнен цикъл". През 1968 година излиза най-известната му книга "Идентичност, младеж и криза". Периодизацията на човешкото развитие на Е. Ериксон дава големи възможности с интерпретацията на проблеми като: кризата на идентичността, негативната идентичност, базисното доверие, ролята на средата в развитието и др.

1. Младенчество

(базисно доверие срещу недоверие - надежда). В основата на този етап стой майчината грижа.Майката трябва да представлява за детето, че тя е достатъчно надеждна, за да задоволи и регулира неговите потребности. Самото дете също вдъхва надежда у възрастните и ги изпълва с желание да дават надежда; то събужда у тях сила, която те на свой ред са готови да потвърдят в преживяването на грижата. При болка или забавяне на задоволяването, а също и безжалостното отбиване правят този стадий първообраз на едно чувство за изоставеност и безпомощен гняв. В психопатологията това може да доведе до отдръпване, прояви на психотични състояния или крайни форми на пристрастяване.

2. Ранно детство

(автономия срещу срам, съмнение - сила на волята). Това е стадият при който се достига до психосоциална автономия. Тя е възможна благодарение на бързото развитие на двигателната сфера (мускулите, способността за придвижване), вербализацията и ранните форми на мислене. Стадият е изключително важен, защото от него зависи по-нататъшното съотношение между добрата воля и упорството. Срамът е отчуждението, предизвикано от това, че си изложен на показ и съзнанието, че си наблюдаван с неодобрение. Оттам се поражда и съмнението, идващо от несигурността в собствената воля и в тези, които биха господствали над нея. От този стадий възниква склонността към натраплива свръхподатливост или към импулсивно предизвикателно поведение. Ако срещне пречки в постепенното нарастване на автономията детето може да бъде завладяно от склонност към безкрайно повторение и да бъде развито жестоко поведение. Ранното съмнение в себе си може да намери израз по-късно в появата на натрапливи неврози или параноичен страх от критика.

3. Възраст на играта

(инициатива срещу вина) - на 3-4 годишна възраст детето започва да разбита ролите на възрастните и започва да играе ролите достойни за подражание. То развива чувство за инициатива. Свързва се с връстници и по-големи деца и с удоволствие се включва в техните игри. Това е период на бързо учене, на усвояване на нови дейности. Детето започва да осъзнава половите различия. В този период е известен конфликта между неограничената инициатива и потискането или забраната. По-късно в патологията това може да намери израз в проявите на истеричното отрицание, обща или полова подтиснатост.

4. Училищна възраст

(сръчност срещу малоценност). Половото узряване е отложено, латентен период. Детето се насочва към усвояване на технически умения и знания. Училището измества играта. В този етап е важно да не се развие чувство на неадекватност. Ако детето се разочарова от нивото на сръчността си или от положението си между своите партньори, то може да загуби смелостта си да учи нататък.

5. Юношество

(идентичност срещу обърканост на идентичността). Бързо подрастващите младежи са изправени пред вътрешната революция на пубертета и пред все още неосезаемите задачи на възрастните. В този момент те са заети най-вече с психосоциалната си идентичност и с нагаждане на недоразвитите си способности и умения към професионалните образци на културата. 6. Ранна зрелост (близост срещу изолация)

7. Зрелост

(сътворяване срещу застой)

8. Старост

(цялостност срещу отчаяние)…