Челният дял е една от най-интригуващите и в същото време една от най-сложните области на човешкия мозък. Смята се, че той е седалището на разума и висшите интелектуални способности. Посочен е пример от миналото с каменоделец, който е претърпял инцидент по време на работа.  Железен лост е преминал през бузата и излезнал от горната част на неговия череп.

Този случай се отчита като значим в областта на черепно-мозъчната травматология. Със страшната дупка в главата, с разкъсан и отнесен мозък, работникът бил в състояние с помощта на приятелите си да иде до лекаря и дори по пътя невъзмутимо коментирал раната в главата си. След успешното заздравяване на дупката рабоникът живял още 12години. Първоначално се бил върнал на работа, но вдействителност не бил вече същия човек. Ако преди е бил забавен, добър към всички, разговорлив и сериозен, то след инцидента  станал безразличен, невъздържан, неучтив. Като цяло паметта и уменията му в работата са си останали същите, не е загубил способностите си и все пак наистина не бил същия. Скоро след това спрял да се труди и решил да изкарва прехраната си по панаири, показвайки раните си. Смъртта му настъпила при доста неясни обстоятелства, които наложили да се направи аутопсия. Изследването на мозъка му показало, че значителна част от челните дялове на двете полукълба или била увредена или напълно унищожена. Това не засегнало разума, а личността-просто се превърнал в друг човек.

След описанието на този случай били изследвани много хора с увреждания на префронталните области на кората. Било установено, че се наблюдават промени в настроениято, поява на нови интереси, грубо отношение към хора, дори към близки, просташки шеги и тн.

 Сериозните изменения в поведението настъпват главно при двустранни масивни увреждания в челните дялове. Ограничените и малки травми у хората почти не се забелязват, понеже не оказват забележимо влияние върху действията на болния.

Уврежданията, които засягат първичните двигателни области имат най-тежки последствия за движенията. След тях настъпва парализа на крайниците, която изглежда пълна и необратима. При дразнене може да се предизвика някакво движение, но тези структури не са в състояние да управляват волевите движения без участието на кората.

В съгласие с общия принцип за устройство на мозъчната кора непосредствено пред първичните двигателни полета се разполагат вторични двигателни области, наричащи се премоторни зони. Дразненето им може да предизвика поредица от движения –завъртане на главата, координирани скокообразни премествания на очите, дори може да предизвикат неконтролируемо издаване на отделни звуци.

Увредите в премоторната кора водят до нарушаване на някой двигателни навици или сръчности. Например променя се почеркът, загубва се бързината и плавността, губи се способността за писане по клавиатура, плетене, шиене, свирене и тн.

При много тежки случаи болните изглеждат много инертни, не отговарят на въпроси, зададени към тях. В същото време реагират на звуци в стаята и автоматично се обръщат, понякога се включват неочаквано в разговорите. Именно поради това често лекарите задават въпросите насочени към тези пациенти към друг. Това е начин и те да им отговарят.

При по-леки случаи се наблюдава извършване на някой действия, но те рядко съответстват на инструкциите и на първоначалните намерения на болните. Например от болен поискали да запали свещ. Той без проблем използвал кибрита, но вместо да запали свеща той я сложил в уста и я запалил като цигара.

Челните дялове на мозъка осъществяват връзки с почти всички останали негови области. Взаимодействието им с блока за преработка на информация, с лимбичните структури и с активизиращите системи на ретикулаторната формация ги поставя в привилегировано положение на общ координатор на цялото актвино поведение на човека. Само така могат да бъдат разбрани сериозните последствия, които настъпват при разрушаване на челните дялове. Те се изразяват в изменение на отношението към околния свят и останалите членове на обществото.
Особени затруднения изпитват болните, когато трябва да се разбере някоя сложна рисунка и да се опишат събитията, които изобразява. Забелязвайки отделните детайли те веднага слагат описание на цялата картина, което често е неточно.
През 30те- / 40те години са извършени стотици операции за изключване на фронталните области, тъй като те, чрез фронталната лоботомия прекъсват усещанията за болка. По този начин са лекували болни с нетърпими и силни болки. Един неврохирг бил напълно убеден, че е премахнал болките на една своя пациентка. Учудването било голямо, когато тя обяснила, че болкикте са абсолютно същите, но просто вече не и правят впечатление.


Подготви:
Яница Иванова Табакова