Институт за подпомагане на интеграцията

Неврози и нервни заболявания

Неврозите са психогенни по произход непсихотични функционални разстройства на нервната система без груби нарушения в отразителната дейност и поведението. Те имат обратим характер, тъй като не се дължат на органично изследване на нервната система и могат напълно да изчезнат. Между причините за неврозите на преден план стоят психотравмите (остри и хронични) и преумората (умствена и физическа).
Наред с измененията във висшата нервна дейност настъпват и хуморални отклонения-повишаване нивото на адреналина, изменения във функциите на хипофизо-надбъбречната система. В по-ново време за възникване на неврози голямо значение се отдава на нарушенията в ретикуларната формация и лимбичната система.

Индивидуалните особености на личността (характер, темперамент и пр.), както и самото състояние на нервната система по време на вредното въздействие, играят при тези състояния много по-голяма роля отколкото при други. Затова една и съща причина не при всяко дете води до невроза.

Неврозите в детска възраст не се отличават по своята природа принципно от неврозите в зряла възраст, но те имат редица характерни особености поради незавършената организация на реактивността на детския организъм. Хр.Христозов изтъква следните особености на тази реактивност:

  1. По-бърза динамика, по-голям размах на темповете на развитието на соматичните и психичните функции.
  2. Промените в системата на ендокрините жлези, в процесите на вегетативната нервна система играят у децата много по-голяма роля, отколкото у възрастните. Това определя по-голямата емоционална възбудимост и по-лесното възникване на страхови реакции.
  3. Сравнително по-слабо развитие на висшите степени на корова сигнализация у децата. Това обуславя по-голямото значение на първосигналната активност във възприемане на околната среда и в реагиране на дразненията, както и относителното разнообразие в симптоматиката.
  4. Незавършеното развитие на индивидуалните особености на личността, което се отразява и на детските невротичн реакции. Те не са строго специфични, а дифузни и еднообразни.
  5. Ранното възникване на невротичен срив повлиява в редица случаи цялостното оформяне на характеровите особености, което може да се наблюдава и при възрастни, но много по-рядко и не така ярко изразено.

I. Основни форми на неврози (характерни предимно за възрастните и за по-големите деца)
  1. Неврастения
  2. Натраплива невроза
  3. Страхово-хипохондрична невроза
  4. Хистерия
II. Моносимптомни неврози (характерни предимно за детска възраст)
  1. Неврози с говорни нарушния-заекване, елективен мутизъм и др.
  2. Органни неврози-главоболие, нервно безапетитие, повръщане, енуреза, енкопреза и др.
  3. Неврози с двигателни нарушения-тикове и др.

Неврастения

Изразява се в неустойчивост на нервните функции. Тя е израз преди всичко на нарушение в равновесието между възбудните и задръжните процеси в кората на главния мозък.
Възбудните процеси са налице още при раждането на детето. Например още с раждането детето започва да плаче и да извършва движения. Постепенно и сравнително късно под въздействието на околната среда се развиват задръжните процеси. Те лежат в основата на формиране поведението на детето, като му позволяват да ръководи своите постъпки. Задържането е физиологично по-нов процес и при неблагоприятни въздействия той се засяга пръв. При отслабване на задържането възбудните процеси ен могат да бъдат добре контролирани. Това води след себе си до по-голяма възбудимост и раздразнителност. Такива деца не могат да се застоят на до място, често плачат по дребен повод, лесно се разсейват. Ако вредното въздействие е по-силно, тогава се засяга и възбудният процес, чиято сила намалява. Такива деца се дразнят лесно от незначителни неща, но също толкова лесно се изморяват. Те не могат продължително да се занимават с една и съща работа. Неврастеничните деца обикновено се оплакват от главоболие, тежест в главата, безапетитие, лош сън. На някои от тях чсто им се иска да спят, а когато легнат, трудно заспиват. Сънят им е неспокоен. Сутрин се чувстват недоспали и изморени.


Натраплива невроза

Обикновено се наблюдава у деца, при които мисловната дейност значително преобладава над емоциите и непосредствените възприятия, т.е. налице е преобладаване на втората сигнална система над първата. Такива деца живеят повече с мислите си, отколкото с реалните явления около тях. Неможейки да се освободят от безсмислени мъдрувания, те често губят чувството за реалност. В крайна сметка у тях възникват натрапливи мисли и представи. Особено чести са натрапливите страхове от обстоятелства, предмети или животни. Например такива деца изпитват силен страх, ако останат сами или на тъмно. Плашат се от домашни животни (котка, куче), насекоми и др. Тези страхови реакции често се подсилват от различни страшни разкази, заплахи или гледане на неподходящи телевизионни предавания. Страхът действа отрицателно на детсския характер, потиска детската личност и прави детето безпомощно в затруднителни положения. Особена форма на страх като болестно явление е т.н. нощен страх. Детето се стряска внезапно през нощта и изкрещява от уплаха. Очите му са широко отворени и зениците му са разширени. След кризата детето заспива.
С невротичните страхове не трябва да се смесва законната напрегнатост на детето, появяваща се при среща с непознат предмет или явление. Това е нормална реакция, дължаща се на още недостатъчното умение на малкото дете да диференцира явленията на външния свят и на липсата на увереност в своята безпомощност.
Натрапливите движения и действия, както и страхово-хипохондричните реакции се срещат рядко в ранното детство.


Хистерия

При хистерията преобладават подкоровите и емоционални функции над тези на мозъчната кора и мисловната дейност. Нормалният контрол на кората над подкоровите зони е слаб, поради което подкорието е със засилени функции. По тези причини хистеричното дете реагира предимно с театрални сцени, скубане на коси, речеви възбуди, а в по-тежките случаи с хистерични припадъци. При възрастните и при по-големите деца хистеричните прояви могат да имитират всякакво заболяване (парализа, епилепсия и др.). При малките деца те са много по-ограничени. Това се дължи на обстоятелството, че психиката при тях още не е така сложна, както при възрастните. Често хистерията у малките деца се проявява само с един признак-нарушение в гълтането, нарушение в дишането, кашлица, блефароспазъм и др. Един от честите признаци е повръщането, чрез коет хистеричното дете реагира на различни въздйствияя или пък когато иска да постигне някое свое намерение или желание.
Хистерията се среща по-често при деца от семейства, където има и други с подобни прояви.


Заекване

Заекването е една от проявите на неврозите у децата. Среща се най-често в предучилищна и ранна училищна възраст. Израз е на функционално разстройство на нервната система вследствие различни вредни въздействия, психотравми, страхови изживявания, преумора, прекараване на тежки заболявания и др. Всички те довеждат до нарушение в координацията на функциите на говорния апарат. Израз на тази некоординираност е това, че заекващото дете или издиша въздуха предварително, преди да е произнесло желаната дума, или пък въздухът напира с голяма сила още върху първата сричка.


Могат да се отграничат два типа заекване:
  1. Многократно повтаряне на първата сричка от изговаряната дума и чак след това се изричат останалите срички. Например: ма-ма-ма-ма-мама. Тази форма се нарича клонично заекване.
  2. Продължително задържане върху първия звук на думата и едва след това произнасяне на цялата дума. Например: в-в-в-в-врата. Тази форма се нарича тонично заекване.
В някои случаи може да има смесена форма, при която у едно дте се наблюдава както клонично, така и тонично заекване.


Според някои автори пък, термините клонично, тонично и смесено заекване почти не се употребяват в съвременната американска и западноевропейска литература, а вместо тях се използват основно думите от разговорния и книжовен език (същевременно и приети като термини)-повторение, удължаване и блокиране. Съобразно тях П. Тонев разглежда основни, вторични и скрити симптоми на заекването. Под последните авторът визира негативни чувства и отношение, като например: безпокойство и тревожност, страх, срам, вина, фрустрация, гняв, депресия.
Съобразно причините и механизмите на възникването и развитието на заекването, някои автори отделят следните видове заекване: -невротично, -неврозоподобно в рамките на ранна церебрална органична недостатъчност, -неврозоподобно при прогресивни нервно-психически заболявания (шизофрения, епилепсия). Заекване, което е възникнало в предучилищна възраст, наричат еволюционно.


В съвременната логопедия заекването се определя като нарушение на темпо-ритмичната организация на речта, обусловено от спазматично състояние на мускулите на речевия апарат.
По етиологични признаци авторите различават два вида заекване:
1.функционално-когато липсват органични поражения в речевите механизми на централната и периферна нервна система. Като правило тази форма на заекване възниква в децата между 2 и 5 години, т.е. в периода, котао се оформя “разгъната”, обобщаваща (контекстна) фразова реч; най-често се среща при слабо възбудими, нервни деца.
2.органично-когато е предизвикано от органично поражение на ЦНС (черепно-мозъчни травми, мозъчни инфекции и др.). Такова органично заекване може да възникне във всяка възраст.


Заекването внася сериозни смущения в душевния живот на детето преди всичко поради това, че такива деца са чест предмет на подигравки и огорчения от страна на техните връстници, които не разбират същността на състоянието им. Децата със заекване често стават мълчаливи, затворени, раздразнителни и с подчертано чувство за малоценност.

Заекването като израз на функционално нервно разсройство е напълно излечимо. В случаите, когато то с появява внезапно, добре е детето да се отдели от детското заведние, ако посещава такова, и да остане известно време в къщи за провеждане на съответното лечение. Към децата, които заекват, н бива да има пренебрежително отношение и те не бива да с еотстраняват от общи мероприятия, масови игри, екскурзии и т.н. Трябва да с еприучат към по-бавен говор. Ако заекването е силно изразено, уместно е детето да говори колкото може по-малко. Добър ефект имат упражненията с дълбоко поемане на въздух преди произнасянето на всяка дума. Тъй като при добре заучени стихотворения или песни обикновено не се заеква, упражненията с декламиране и пеене също дават добър резултат.

На заекващото дете не трябва да с еправят забележки, че заеква тъй като това влошава състоянието му. На по-големите деца е добре да с еобясни, че заболяването не е трайно, че то ще изчезне напълно, стига да не се срамува от това, да се държи спокойно и да говори бавно и смело.


Нервно главоболие

Неврозите при децата имат най-разнообразни прояви, една от които е главоболието. То се засилва при физическо и умствено напрежение, при вълнение и други подобни моменти. Болното дете се оплаква, че главато му тежи, като да е пълна с олово. В други случаи главоболието има характер на стягане, като че ли главата е поставена в железен обръч, или детето изпитва чувство на забиване на пирон в черепа. Главоболието изчезва или значително намалява след почивка и сън. Децата, които се оплакват от такова главоболие, обикновено имат редица други признаци на невроза. Те са страхливи, капризни и много чувствителни. Лесно се обиждат, сърдят се и плачат по незначителен повод. Бързо се изморяват и нямат търпение да довършат започнатата от тях работа. Имат непостоянен интерес и разсеяно внимание. Говорят бързо, често заекват и т.н. Тук трябва да се изтъкне, че при някои деца, без да показват признаци на невроза или на каквото и да било друго заболяване, може понякога да се прояви главоболие след физическо, умствено или емоционално напрежение и умора. То може да трае часове, дни, а при някои деца дори седмици.Тъй като главоболието може да съпътства различни органични заболявания на нервната система (възпалителни, неопластични и др.) и на редица други органи (очи, уши, синуси, бъбреци и др.), необходимо е лекарят да се отнесе сериозно към него и компетентно да реши преди всичко въпроса относно точната диагноза.


Нервно безапетитие

Апетитът е сложно физиологично явление. В образуването на апетита вземат участие цяла редица безусловни и условни рефлекси. Между глада и апетита има много тясна връзка, но те не са идентични явления. Детето може да е гладно и да няма апетит и обратно.
Особеностите на нервната система оказват голямо влияние върху характера на апетита в детска възраст. Деца с равновесен тип нервна система, които лесно се приспособяват към променливата околна среда, обикновено имат добър апетит. Обратно, у деца с нервен и непостоянен характер често се наблюдават колебания в апетита, достигащи нерядко до подчертано безапетитие.

Безапетитието има много причини. На първо място това са многобройните моменти, свързани с акта на хранене, като се започне от периода на новороденото и се завърши с пубертета. Например лишаването на малкото дете от майчина кърма и заместването и с изкуствена храна води често до безапетитие. Безразборно хранените и прехранвани деца често повръщат или имат диарични разстройства. С това се нарушава работата на храносмилателната система и се разстройва апетитът.

Особено практическо значение има т.н. нервно безапетитие. Най-разнообразни възбуждания, възникнали в главния мозък, могат да намалят възбудимостта на хранителния център и да предизвкат намаление на апетита. Прекомерни емоционални преживявания (радост, гняв, страх и др.) могат да доведат до безапетитие. Когато околните упражняват по време на ядене принуда спрямо детето, когато употребяват драстични мерки (заплаха, бой, заповед и др.), когато детето се храни, без да е гладно, стига се до значителна възбуда на НС и у нервното дете се развива още по-голямо безапетитие.
Немалко значение за добрия апетит на детето има правилният режим на почивка, сън и игра.
При редица напълно здрави деца апетитът има вълнообразни колебания с периоди на добър и усилен апетит. Апетитът показва колебания и през отделните периоди на детството и зависи от редица фактори. При лечението на нервното безапетитие се изисква премахването на неприятните и травматизиращите НС моменти. В редица случаи даването на психосдативни медикаменти има добър лечебен ефект. В основата на профилактиката на безапетитието стои правилната организация на храненето и възпитанието на детето, като се започне още от първите дни след ражданетои се свърши с края на детския период-пубертета.


Енуреза

Нощното напикаване е твърде често сред децата. Причините за енуреза са различни, но в мнозинството от случаите те са функционални. Малка част се пада на органични увреди на гръбначния мозък, отделителната система и др.
Лечението с изключение на органичната енуреза е преди всичко психотерапевтично. Трябва да се отстрани чувството на малоценност у такива деца. Често пъти промяната в средата (постъпване в детски дом, в болница) може да окаже благотворно влияние. При възбудените и нервните деца може през деня да се дадат седативни средства. Необичайно дълбокият сън, който не рядко е причина за енуреза, може да бъде повлиян чрез даване на различни психоаналептици. Препоръчва се да ен се дават никакви течности след 17-18 часа. Преди лягане да се затоплят краката. Децата да спят на твърд дюшек, като долният край на леглото леко се повдигне нагоре, за да се измести натискът на събиращата се урина в мехура към област, която е по-малко чувствителна. По отношение лечението на енурезата съществуват много начини и схеми. Основното обаче е да се издири причината във всеки отделен случай и във връзка с нея да се проведе комплексна терапия.


Енкопреза

В повечето случаи тя е израз на функционално психично разстройство и много рядко на органично заболяване. Среща се главно у невропатични деца и у такива, които за първи път попадатв чужда обстановка (постъпване в детска градина, в първи клас, в болница). Лечението зависи от етиологията. Често то е доста трудно. Според авторите най-добър ефект при функционалната енкопреза се постига чрез ежедневни клизми по едно и също време на деня (сутрин) в течение на 15-20 дни. След това детето с еподканя ежедневно по същото време, когато с аправени клизмите. Ако не може да се изходи, клизмите се правят докато се създаде редовен рефлекс за изхождане.


Тикове

Това са неволеви движения, изразявани най-често в повдигане на раменете, опъване главата напред или встрани, гримасничене, чести мигания, покашляния, като че ли нещо непрекъснато дразни гърлото, хоботовидни движения с устните и др. Много често те се пораждат от някои дразнения, например мигането след възпаление на клепачите, повдигане на раменете или опъване на врата при неудобни дрехи. Веднъж появили се, тези движения се автоматизират и се превръщат в упорит навик. Тиковете много често твърде неоснователно се вземат за хорея, която има специфична клинична картина и се среща много рядко. За хореята, която се среща главно у деца между 6 и 14 години, са характерни общата мускулна хипотония, нарушение в координацията на движенията, засягащи различни мускулни групи. При игра, хранене или писане се вижда, че детето си служи трудно с едната или двете ръце. За разлика от хореята тиковете засягат точно определени области (лице, рамене и пр.). Повтарят се по един и същ начин и не се съпътстват от мускулна хипотония.


Лечението на тиковете се състои в премахване на дразнителите, които пораждат тези неволеви движения (възпаление на клепачите, възпалителни изменения на кожата, неудобни дрехи и др.). Уместно е даването на невролептици или транквилизатори в съответни за възрастта дози.
Главното при неврозите е принципно обратимото състояние, те са лечими. Но обратимостта си има своите граници! Неврозата, която не е лекувана не изчезва. Ако неврозата при детето продължава няколко години, то тя е способна да окаже неблагоприятно влияние при формиране на характера. Възрастният човек, който не е лекуван в детството винаги изпитва трудности при общуването си с другите и в реализацията на своите жизнени помисли. Той бързо се уморява, лесно се разочарова, изпада в паника, трудно контактува. И всичко много неблагоприятно се отразява на семейните отношения. Маже да се каже, че многото трудности, които възникват тук произтичат от детството.


В действителност повече боледуват от неврози деца с повишена емоционална чувствителност. Но това не е болезнена чувствителност. Опасността възниква само там където тази чувствителност се сблъсква с нечуствителността на възрастните или с неуважението към особеностите на детето, със стремежа да командват, с непоследователност в изискванията. Ето тогава присъщата на детето емоционална чувствителност може да се изостри и да стане болезнена. А това вече е начало на невроза.

Семейството е фактор от особено значение. Във възрастта 4-8 год. момичетата искат да изобразят мама, а 5-8 годишните момчетата - бащата. Този феномен на ролева индентификация – децата искат да приличат на родителя от своя пол. Така момичето се стреми да направи всичко като мама и незабелязано усвоява и нейният тревожно-боязлив начин на поведение. Невротично разстройство възниква вследствие на непоносимо за детето нервно-психологическо напрежение и вътрешен неразрешим конфликт.


Подготви:
Антония Койчева