Неврози и нервни заболявания в детска възраст
Неврозата е функционално разстройство на работата на централната нервна система,протичаща с критично отношение към заболяването и адекватно реагиране към обкръжаващия свят.Понятието невроза е въведено в медицината от шотландския лекар В.Кълън през 1776г.От неврофизиологична гледна точка причините за възникване на неврозите са три:въздействието на много силни дразнители върху нервната система,втората причина е свързана с потискащия(задържащия)процес и третата е бързата смяна на възбудния процес с потискащ и обратно.Най-общо казано неврозата произлиза от конфликта между желанието и критичността.Когато възникне противоречие между “то”(неосъзнаваните влечения)и” свръхаз”(моралните инстанции),”аз-а”трябва да намери най-доброто решение като държи сметка за реалността.Когато “аз-а” не може да намери най-доброто решение, се обръща към механизмите на защита.
Като отключващ механизъм за появата на една невроза голяма роля играе психотравмата,която има сила и продължителност на въздействието и съдържание.Различават се следните типове травматизиращи фактори:
Когато говорим за неврози и нервни заболявания в детска възраст трябва да споменем и самите възрастови кризи.Те представляват периоди,в който психиката е особено ранима.Установено е,че в някои периоди психичното развитие се ускорява,съпътствано от по-интензивна психична пренастройка на организма,и тогава се появяват нвкои изменения в реактивността на организма,повишава се чувствителността към различни дразнители.В тези преходни периоди наречени кризисни,е налице повишена ранимост,улеснено въздействие на някои патогенни и психогенни фактори.
В развитието на детето има три кризисни периода:
Първата-това е времето на изграждането на собственото”аз”.Речта се изгражда от изречения.детето започва да говори за себе си в първо лице.Може да се повиши нервната възбудимост с нарушение на съня,разстройство на апетита и хабитално повръщане.Този кризисен период на детето е свързан с преустройване на социалните връзки с обкръжаващите.Нараства тенденцията към самостоятелност.
Втората кризисна възраст се характеризира с усъвършенстване на отношениятя с хората и разработване на нови мотиви на поведение.Поражда се чувство за дисциплина,разширява се умсвеният кръгозор.През този период могат да възникнат различни паталогични реакции,свързани с разстройство на съня,понижение на апетита,повръщане,заекване,елективен мутизъм,както буйност и агресивност.
Третата възрастова криза е пубертетът.През този период могат да се появят редица негативни и психопаталогични черти.Юношите и девойките могат могат да се затворят в себе си като вътрешният им живот става изключително интензивен,без да има ярка външна изява.Може да се развият експлозивни кризи в поведението.Емоционалните реакции са изострени и улеснени,като плачът идва лесно,както и реакцията на тревожност и страх.В тази критична възраст могат да възникнат някои патогенни или психогенни заболявания.
Психогенните заболявания се разделят на неврози и психози.Различават се четири основни типа неврози:неврастения,хистерия,натраплива невроза и страхова невроза.Според 10-ата ревизия на МКБ неврозите се отделят в 9 групи:фобийни разстроиства,други тревожни разстройства,обсесивно-компулсивни разстройства,реакция на тежък стрес и разстройства на приспособяването,дисоциативни разстройства,разстройства на соматизиране,други невротични разстройства.
Съществуват и такъв тип неврози,които се назовават като-моносимптомни неврози.Наричат се така,поради обстоятелството,че имат значително бедна и еднообразна клинична картина,в някои случаи тя се владее дори само от един симптом.Към моносимптомните неврози се включват-невротичното безапетитие,невротично повръщане,нощно напикаване,мутизъм,заекването,тиковете и нощните сртахове.
Анорексия невроза(невротично безапетитие)-причините за заболяването не са много ясни ,като най-често се изтъква страхът от напълняване,дисморфофобиен синдром.
Нощното напикаване е първично,когато детето изобщо не е успяло да установи контрол над дневното или нощното уриниране и вторично,когато детето е имало изграден траен навик,който в последствие се е разрушил.При вторичната енореза се изтъква значението на психотравмените изживявяния като раздяла или загуба на близък,разочарование,междусемейни отношения и др.Нощното напикаване,което продължава и през училищна възраст,създава у децата чувство на срам,преживявания за малоценност и повишена тревожност.Всичко това може да доведе до дълбоки разстройства на поведението и на цялостното личностово оформяне.
Тикове-това са непроизволни непрекъснато повтарящи се съкращения на някои мускули.Те могат да се разглеждат като лоша привичка,появила се като последствие от възникналата необходимост да се извърши даденото движение.
Заекване-разстройство на говора,което се изразява в особени нарушения на ритмиката,плавността и мелодиката на речта,поради появата на особени гърчови състояния на мускулатурата,участваща във възпроизвеждането на говора.Основните причини за появата на заекването се разделят на две групи-функционални и органични.Функционалните включват психотравмата,астенизация на ЦНС и подражание.Органичните причии довели до заекването включват:мозъчни заболявания,дължащи се на вътреутробни процеси по време на раждането или в послеродовия период и мозъчни увреждания след три годишна възраст.Ако детето не се лекува,болестните прояви се фиксират и хтонифицират.При стресови ситуации може да настъпи внезапна загуба на говор(психогенен мутизъм).
Подготви:
Веселина Методиева Петрова
Като отключващ механизъм за появата на една невроза голяма роля играе психотравмата,която има сила и продължителност на въздействието и съдържание.Различават се следните типове травматизиращи фактори:
- Шоково-психична травма
- Психо-травматизиращи ситуации,с краткотрайно действие
- Психо-травматизиращи ситуации с хронично действие
- Фактори на социална депривация
Когато говорим за неврози и нервни заболявания в детска възраст трябва да споменем и самите възрастови кризи.Те представляват периоди,в който психиката е особено ранима.Установено е,че в някои периоди психичното развитие се ускорява,съпътствано от по-интензивна психична пренастройка на организма,и тогава се появяват нвкои изменения в реактивността на организма,повишава се чувствителността към различни дразнители.В тези преходни периоди наречени кризисни,е налице повишена ранимост,улеснено въздействие на някои патогенни и психогенни фактори.
В развитието на детето има три кризисни периода:
- Първа кризисна възраст-от две и половина до четири години.
- Втора кризисна възраст –от седем до осем години.
- Трета кризисна възраст-от единадесет до петнадесет години.
Първата-това е времето на изграждането на собственото”аз”.Речта се изгражда от изречения.детето започва да говори за себе си в първо лице.Може да се повиши нервната възбудимост с нарушение на съня,разстройство на апетита и хабитално повръщане.Този кризисен период на детето е свързан с преустройване на социалните връзки с обкръжаващите.Нараства тенденцията към самостоятелност.
Втората кризисна възраст се характеризира с усъвършенстване на отношениятя с хората и разработване на нови мотиви на поведение.Поражда се чувство за дисциплина,разширява се умсвеният кръгозор.През този период могат да възникнат различни паталогични реакции,свързани с разстройство на съня,понижение на апетита,повръщане,заекване,елективен мутизъм,както буйност и агресивност.
Третата възрастова криза е пубертетът.През този период могат да се появят редица негативни и психопаталогични черти.Юношите и девойките могат могат да се затворят в себе си като вътрешният им живот става изключително интензивен,без да има ярка външна изява.Може да се развият експлозивни кризи в поведението.Емоционалните реакции са изострени и улеснени,като плачът идва лесно,както и реакцията на тревожност и страх.В тази критична възраст могат да възникнат някои патогенни или психогенни заболявания.
Психогенните заболявания се разделят на неврози и психози.Различават се четири основни типа неврози:неврастения,хистерия,натраплива невроза и страхова невроза.Според 10-ата ревизия на МКБ неврозите се отделят в 9 групи:фобийни разстроиства,други тревожни разстройства,обсесивно-компулсивни разстройства,реакция на тежък стрес и разстройства на приспособяването,дисоциативни разстройства,разстройства на соматизиране,други невротични разстройства.
Съществуват и такъв тип неврози,които се назовават като-моносимптомни неврози.Наричат се така,поради обстоятелството,че имат значително бедна и еднообразна клинична картина,в някои случаи тя се владее дори само от един симптом.Към моносимптомните неврози се включват-невротичното безапетитие,невротично повръщане,нощно напикаване,мутизъм,заекването,тиковете и нощните сртахове.
Анорексия невроза(невротично безапетитие)-причините за заболяването не са много ясни ,като най-често се изтъква страхът от напълняване,дисморфофобиен синдром.
Нощното напикаване е първично,когато детето изобщо не е успяло да установи контрол над дневното или нощното уриниране и вторично,когато детето е имало изграден траен навик,който в последствие се е разрушил.При вторичната енореза се изтъква значението на психотравмените изживявяния като раздяла или загуба на близък,разочарование,междусемейни отношения и др.Нощното напикаване,което продължава и през училищна възраст,създава у децата чувство на срам,преживявания за малоценност и повишена тревожност.Всичко това може да доведе до дълбоки разстройства на поведението и на цялостното личностово оформяне.
Тикове-това са непроизволни непрекъснато повтарящи се съкращения на някои мускули.Те могат да се разглеждат като лоша привичка,появила се като последствие от възникналата необходимост да се извърши даденото движение.
Заекване-разстройство на говора,което се изразява в особени нарушения на ритмиката,плавността и мелодиката на речта,поради появата на особени гърчови състояния на мускулатурата,участваща във възпроизвеждането на говора.Основните причини за появата на заекването се разделят на две групи-функционални и органични.Функционалните включват психотравмата,астенизация на ЦНС и подражание.Органичните причии довели до заекването включват:мозъчни заболявания,дължащи се на вътреутробни процеси по време на раждането или в послеродовия период и мозъчни увреждания след три годишна възраст.Ако детето не се лекува,болестните прояви се фиксират и хтонифицират.При стресови ситуации може да настъпи внезапна загуба на говор(психогенен мутизъм).
Подготви:
Веселина Методиева Петрова